Времето! Нещо доста непонятно и необхватно за сегашните разбирания на света. Но какво е означавало времето за Левски? Великият дякон, посветил живота си в името на вликата кауза – свободата на българския нород ... За него какво би било времето? Левски отразява два аспекта на тази дума. Неслучайно е казал: „Времето е в нас и ние сме във времето”. От една страна ние се изменяме, пътуваме, развиваме се във времето, а от друга страна ние сме негово огледало.
Васил Левски, познат като българския Апостол на свободата, е живял в тежко време. Време на смърт, раздор и жестокост. Дяконът е видял много, но също така е прозрял много. Пътувайки мислено във времето, той осъзнава колко е важна свободата. Отхвърляйки монашеското расо, той става революционер готов ва даде живота си за своята мила Родина. Той се е движил, работил, дори изпреварвал времето. Той отразява своето време по един специфичен начин, надминал егоистичният свят, в който живеел, светът, в който всеки се е затворил в собствената си черупка, неинтересуващ се от другия или въобще от нещо друго. Дяконът показва изключителността си като пренебрегва инстинкта си за самосъхранение и като че ли по един или друг начин взима думите на Айзенхауер „Една мисия винаги има успех, ако никой не се интересува кой ще обере лаврите”.
Но ние сме във времето, защото мислено пътуваме, правим проекти за бъдещето, изглеждаме така според модата, която е част от времето. Левски е изглеждал и работил според времето си. Той е останал там и до днес.
Левски! Даконът! Апостолът! Човекът оставил следа в живота на изключително много хора, е живял, живее и ще продължава да живее в мислите и делата ни!
