Семейството на малкия Врабчо живееше в топло гнездо, сгушено под стряхата на Голямата къща. Един ден татко Врабец каза на сина си :
- Утре е Коледа. Хайде да направим една празнична разходка!
Речено – сторено.
Врабчо си облече палтенцето и излезе с баща си. Навън беше доста студено. Всичко бе отрупано със сняг. Улиците бяха претъпкани. Татко Врабец полетя със сина си над заснежените покриви и дървета. Врабчо с интерес наблюдаваше забързаните хора , които търсеха коледни подаръци. Неусетно бащата и синът се озоваха в центъра на града. Там имаше голяма изящна елха. Тя бе толкова красива, че Врабчо ахна от възхищение. Под елхата имаше подаръци. Врабчо много искаше тази Коледа да получи от Добрия старец самолетче.Преди една седмица той написа писмото си до Дядо Коледа и утре очакваше желания подарък. Врабчо бе потънал в тези мисли и не усети кага с баща му се прибраха.
Коледният ден премина в подготовка за Бъдни вечер. Врабочовата майка готвеше, чистеше, подреждаше с помоща на сина си. Вечерта всички седнаха на трапезата. Имаше боб, сърми, питка с късмети , баклава и баница с тиква. Започнаха да вечерят. След време Врабчо се наяде и побърза да си легне, за да не ядоса Дядо Коледа. Бързо заспа.
На сутринта се събуди, погледна под елхата и що да види! Страхотен червен самолет! Врабчо полудя от радост. Той започна да играе с новия си подарък , докато не му омръзна. Тогава излезе навън, за да го покаже на приятелите си и на чичо Щърк, който живееше наблизо. Той бе стар и тази есен не отлетя с ятото. МалВсички врабчета се бяха събрали на един заледен покрив, където се пързаляха весело. Щом видяха Врабчовия подарък страшно му завидяхя. Всеки искаше да си поиграе с него. Настроението беше бодро и радостно. Само малкият Гълъбчо не се радваше. Той бе останал сираче, а Дядо Коледа бе забравил да му донесе подарък. Сега Гълъбчо стоеше самотен на едно голо дърво и ронеше сълзички. На връщане към вкъщи Врабчо го забеляза. Той бе разбрал от другите врабчета, какво се е случило с Гълъбчо.
Врабчо много се натъжи, като го видя. Почувства се длъжен да го успокои, но не знаеше как:
- Здравей Гълъбчо! Как си?
- Добре съм – каза Гълъбчо, като прикри с крило насълзените си очички.
Врабчо знаеше , че това не е вярно. Изведнъж през ума му мина едни проблясък. Той погледна самолетчето в крилете си и каза:
- Хей ,Гълъбчо, имам подарък за теб!
- Какво? Сериозно ли?
- Да, разбира се. Дядо Коледа ми каза да ти го дам.
- Наистина? Какъв е? – учуди се Гълъбчо.
Врабчо показа самолетчето, което бе скрил зад гърба си .
- Но това е страхотно! Наистина ли е за мен? – попита с възхищение Гълъбчо.
- Да! Честита Коледа! – каза Врабчо.
- Честита Коледа,Врабчо! Ти си чудесен приятел!
- Хей, Гълъбчо, какво ще обядваш ?
- Не знам, приятелю. Сигурно ще намеря някоя троха по улиците. – отвърна Гълъбчо и наведе глава.
- Защо не дойдеш да хапнеш у нас? Имаме празничен обяд с много гозби.
- Благодаря ти за всичко, Врабчо, но не ми е удобно. – каза смутено Гълъбчо.
- Хайде приятелю! Коледа е !
- Е, добре !
Двете птичета литнаха към голямата къща, където се намираше Врабчовото гнездо. Врабчо се чувстваше истински щастлив, защото бе помогнал на приятеля си, а Гълъбчо разбра, че на Коледа стават чудеса. |
