Семейството на малкия врабчо живееше в топло гнездо сгушено под стряхата на голямата къща.Един ден татко Врабец каза на сина си:
- Утре е Коледа, хайде да направим една празнична разходка.
Речено – сторено.
Тръгнаха врабците на разходка. Запътиха се към гората. По коледно време там животните изкарваха какви ли не стоки: играчки, елхи, топли дрехи и храни. Като навлязоха в гората първо ги посрещна катерицата. Зад нея беше легнала Мецана, завита с дебело топличко одеалце. Катеричката Рунти представяме одялото, като викаме:
- Топло, мекичко, пухкавичко, голямата Меца пази и тебе ще те опази.
- Какво искаш за това одеало.- попита татко Врабец.
- Пет жълъдчета, една ябълка и свободна хралупа.- отговори Рунти.
Врабците я подминаха и тръгнаха напред около тях елхите бяха окачени с празнична украса и хиляди светукащи лампички. По едно време гледат лисицата Хитруша, която продаваше откраднатата от дядото риба:
- Вкусна пресна рибка. С мустаци- шаранче. Без мустаци- каквато пожелаете.
Подминаха и нея, врабците. По нататък ги чакаше таралежа. Той продаваше топли пуловери и коледна украса. За нея той искаше само две ябълки, но това бе и храната, която врабчетата си носеха. Те обаче купиха стоката и хем таралежът доволен, хем и те. Минаха гората и тръгнаха към полето. То цялото беше покрито с килимче сняг. Летяха те над него, летяха- ли, летяха. Изведнъж съзират в далечината нещо кафяво и с рога. Спуснаха се те надолу и се спряха пред него. Нещото беше голямо и много красиво.
- Какво си ти?- попита Врабчо.
- Северният елен Рудолф.
- Рудолф? Ама това си ти. Изгубил си Дядо Коледа нали? Вчера го даваха по телевизията. Горкичкият Коледа беше неотешен и казваше, че ако теб те няма, няма да има и подараци, изобщо даже няма да има и Коледа. Каза, че ако някой те намери да му се обади по коледофона, ама как беше телефония номер. А! Да! – Джудже-,елен,-Джудже-,елен-,Коледа-,Мраз-,33.
- Да аз съм Рудолф. Моляте върниме при моят старец Коледа.
- Ама северният полюс е на другия край на Коледоносното настроение, но все пак ще намерим една шейна и готово. Обаче да предопредим първо Коледа. Значи-и-и, Джудже-елен-Джудже-елен-Коледа-Мраз-33.
- Бюро справки по Коледа. Добър ден. Ако сте намерили Рудолф натиснете таралеж, ако ви няма в списъка с добрите деца натиснете 3, ако искате да чуете Дядо Коледа- изчакайте до Коледа.
Врабчо натисна таралеж. От слушалката излезе едно джудже огледа се и видя Рудолф.
- Ей-ей, Рудолф. Къде беше?
- Тръгнах за подаръци, но се загубих, Добре, че бяха Врабчо и баща му.
- О-о-о! Значи те те намериха. Ще бъде съобщено на дядо Коледа. Ще получите от Специалните подаръци на Коледа. Какво желаете?
- Кукла за сестра ми Бени, рокля за мама Вени, ново канапе за тати, а за мен две торби сладък меден кекс.
- Д-добре ! Готово ! Хайде Рудолф скачай.
Те влязоха обратно в слушалката и се изгубиха. Прибраха се у дома врабците и не проговориха за случката с Рудолф. Украсиха гнездото, стряхата и клончето бор, което им служеше за елха. Вечерта седнаха на празничната маса. Като се наядоха си легнаха уморени от приключенския ден. На сутринта Врабчо се развика:
- Мамо, тате, Бени ! Елате!
Когато отидоха при елхата ги чакаха подараци: кукла за Бени, рокля за Вени, ново канапе за татко и две торби сладък меден кекс за Врабчо. Всички бяха доволни и чуваха смеха на Коледа:
- Хол – хо – хол , Весела Коледа !!!
Коледа!
|
