Семейството на малкия Врабчо живееше в топло гнездо, сгушено под стряхата на Голямата къща. Един ден татко Врабец каза на сина си:
- Утре е Коледа. Хайде да направим една празнична разходка.
Речено-сторено.
На сутринта татко Врабец и мама Врабка направиха вкусна закуска. На една голяма маса бяха наслагали най-различни ястия.: мекици, мармалад, конфитюр, палачинки, бухтички украсени със сметана под формата на снежен човек и други вкуснотийки. Когато Врабчо стан първата му работа беше да отиде при коледната елха и да си види подаръците. Елхата беше толкова красиво украсена, че да ти сгрее сърцето от студеното време. На нея бяха закачени много играчки, от красиви по-красиви, всякакъв вид гирлянди и лампички. Под елхата имаше две нови шейни. Една по-голяма и една по-малка. Врабчо грабна и двете, даде на баща си по-голямата и тръгнаха по урвите и сипеите на коледна разходка. Шейните обаче бяха от най-модерните. Можеха да са на ски, а и на зимни колела с ремъци. Те можеха също така и да катапултират седалките при повреда в двигателя. Това бяха най-хубавите и скъпи шейни в града. Бащата и сина се понесоха по склоновете. Навлязоха в града, който беше така хубаво украсен, и така празнично блестеше. Те превключиха шейните на предавка off road и излязоха едни големи гуми. Бащата каза на Врабчо:
- Сине, нека изпробваме зимната колекция. Дядо Коледа, когато ги донесе ми каза че са и 4х4 и имат ABS за да не се хлъзгат!
- Добре татко, затягай колана, защото превключвам на трета.
- Сине, твоята скоростна кутия е автоматик. По-добре включи автопилота.
И така Врабчо и Врабец започнаха да се разхождат по заледените улици на града. Врабчо беше много удивен от функциите на шейната си. Какво ли не видяха. Магазинчетата по Витошка бяха замръзнали и повечето продавачи се опитваха да почистят ключалките за да ги отворят. После продължиха по Патриарх Евтимий и се отбиха на №77 при магазина на SABOTAGE , за да купят нови кецове на Врабчо. Минаха през центъра на града и продължиха по Цариградско шосе. По едно време бордовия компютър на Врабчо изписа, че бензина свършва. Сетиха се че по пътя си имат бензиностанция. По път за Младост спряха на Шел, за да заредят. Бащата го заведе на Патиланци и му каза:
- Сине, сигурно си доволен от нашата разходка? Майка ти ми звънна по телефона в шейната и ми каза, че започва да сервира масата. Каза също, че ще има единадесет постни ястия.
Бащата и сина тръгнаха към вкъщи. Вече беше тъмно. По път обаче минаха през студентски град. Там забелязаха група младежи да крадат. Бащата каза:
- Сине, натисни голямото червено копче.
Синът го натисна, но не се случи нищо, а всъщност той беше невидим. Минаха през Симеоновско шосе. Тръгнаха по урвите и баирите нагоре и се прибраха у дома.
Майката беше сготвила много вкусна вечеря. Те се нахраниха и си легнаха.
Преди лягане Врабчо измърмори:
- Ех, ако всеки ден беше коледа! Но наистина на коледа стават чудеса!!!
На следващия ден Врабчо стана и отиде да провери дали под елхата има подаръци, но там даже нямаше елха. После отиде при чорапчетата, закачени на камината. И четирите бяха пълни с шоколади и лакомства.
Врабчо си рече:
- Май Коледа продължава! Така свършва една дълга приказка за вълненията на едно врабче, наречено Врабчо. |
