Какво кара родителите да търсят услугите както на частни школи, така и на частни училища?
- Има съществена разлика в причините, поради които родителите търсят частните школи и причините за записване в частно училище. Частните школи се търсят за подготовка за конкурсни изпити. Всеки конкурс е състезание, изискващо сериозна допълнителна подготовка. В днешно време тя може да се получи чрез частния урок при учител или в школа за образователни услуги. Държавните и общинските училища имат за задача да подготвят ученика за летвата на държавните образователни изисквания. Надстроечната подготовка, която ще извиси ученика над останалите конкуренти, е следствие на усилена допълнителна самоподготовка. Тя ще е необходима, докато конкурсният изпит изисква по-задълбочени знания от тези, които се преподават в час. Въпросът е частен учител или частна школа? Най-достъпният сегмент от частното образование е частният урок. Ходиш, само когато имаш нужда и колкото ти е необходимо. Когато частният урок е само при един учител, опасността от провал е по-голяма, отколкото ако този учител ти преподава под взискателния, безкомпромисен контрол – например на собственика на школа „Иванови”. Той поради финансови причини не може да позволи на учителя да работи небрежно. Родителите знаят, че при „Иванови” тяхното дете се обучава не от един учител, а от няколко взаимодопълващи се учителски индивидуалности, в групи от 10 човека, разделени според ниво на знания. Едното е „дундуркане”, другото е мозъчна атака, която допринася не само за по-бързото и задълбочено овладяване на материала, но формира борбеност, състезателен хъс, амбиция, воля за победа, предотвратява стресирането от изпитни ситуации. Частното училище се търси заради възможноста за изпреварващо надграждащо обучение, което държавните училища по финансови съображения не могат да осигурят. В ЧСОУ „Евростар” например освен изпълнението на задължителната програма в допълнително време много интензивно се учат едновременно английски и немски език. Обучението завършва с външно замерване, осъществено от комисии на Британски съвет и Гьоте институт. До края на 7 клас учениците масово успяват да покрият ниво В1 от общоевропейскта езикова рамка. Те получават такава подготовка по немски и английски, която биха получили след едногодишно обучение в подготвителен клас на английската и немската гимназия. Това е не само изпреварващо интелектуално развитие, но и сериозна икономия на средства. Ако трябва да получат тези сертификати с обучение в курсове на British Council и Goethe Institut, средствата са около 3 пъти по-големи спрямо тези, които ще вложат в „Евростар”. Освен това те получават много солидна общообразователна подготовка. Вижте в сайта на училището какви са резултатите от участието на наши ученици в различни състезания и олимпиади, по останалите общообразователни предмети.
- Вашата школа е известна от една страна като „фабрика за отличници”, а от друга като „макаренковско училище”. Защо според вас са толкова противоречиви мненията?
- Ако под „ макаренковско училище” се разбира училище, подчиняващо се на ясни правила, безкомпромисност при тяхното изпълнение, стриктен постоянен контрол над обучението, няма противоречие в мненията. Редът, дисциплината, персоналната отговорност са абсолютно необходимото условие „фабриката” да произвежда отличници. Всяка сутрин в началото на занятията учителите в школата и училището докладват пред учениците какво точно ще преподават в час. Ясно формулират въпросите, по чиито отговори ще се прецени дали ученикът е усвоил преподаденото или не е. В края на учебния ден започва персонално изпитване на всеки ученик пред всички други. Ако той е показал, че е усвоил материала, си тръгва. Този, който не се е справил, остава на принудително доучване, докато планираното за деня влезе в съзнанието му. Така се постига стопроцентовата гаранция на успеха. Това всекидневно, обективно замерване е гаранцията за успеха. Не се чака звезден миг да озари ученика в деня на изпита. Този тип подходи, които за някои са макаренковски, закаляват психиката на децата, те започват спокойно, уверени в себе си, да преодоляват всякакъв вид изпитни стресирания. За допълнителното оставане с цел доучване от родителите не се изискват допълнителни средства. Това е финансова принуда за нас. Ако ученикът е бил нормално неискащ, а не агресивно неискащ, част от вината, че той не е научил необходимото до края на учебния ден, е на учителя и той го доучва за своя сметка. Лично аз или жена ми проверяваме резултата от това доучване.
- Школа „Иванови” и ЧСОУ „Евростар” са известни с желязната си дисциплина. Смятате ли, че дисциплината е съществен проблем в системата на средното образование и има ли тя отношение към процеса на преподаване и усвояване на знанията?
- Липсата на дисциплина, а това значи и липса на мотивация, е един от големите проблеми в държавното училище. Ние успешно се справяме с него, превръщайки дисциплинираността на нашите ученици не в безропотно послушание, а в осъзната потребност. Използваме преди всичко методите на убеждението, но когато те не помагат, прибягваме и до методите на принудата. Задължителното спазване на установения ред и правила важи за абсолютно всички. Ако например някой закъснее за час, без значение учител или ученик, плаща 10 лв. глоба. Ако закъснее собственикът, глобата е 100 лв., превърната в торти за учениците. Принудата при нас не е само санкция, но и стимул. Например таксата в „Евростар” е в зависимост от успеваемостта. Максималната такса за един срок е 2600 лв., но за усърдните ученици може да падне до 1300 лв. В школата за цял ден обучение се плаща 30 лв. В края на занятията след изпитванията има консултативни пунктове. На тях всеки ученик може да пита който си иска преподавател, каквото си иска, без ограничение във времето. Амбициозните ученици често остават до 20:00 часа, което сваля таксата за един час обучение под 2 лв. Изграждането на съзнание за спазване на приетите норми и съобразяването с тях е труден, често нелицеприятен процес. В началото почти всички хленчат. Тази криза продължава докато дойде моженето. То е като бензин в огъня на искането, вид опиум за душата на ученика. Има родители, които не могат да се справят с хленченето, окачествяват проверената в практиката методика за травмираща и като лисицата започват да обявяват, че гроздето за кисело.
- Известно е, че за неизпълнени домашни работи глобявате родителите. Каква е според вас ролята на родителите в образователния процес?
- В колесницата на успеха, в която е седнал ученикът са впрегнати два коня – училището и родителите. Ако единият не тича както трябва, другият не може да компенсира и колесницата отива в канавката. За съжаление, преобладаващата част от младите родители имат неадекватно отношение към училището. За тях школото е безплатно, то им е длъжно, а учителят не бива да товари детето, да му дава много домашни, а трябва да му пише шестици, защото е много умно. Това са съвременните Неновици, чиято родителска любов се изражда в състрадание и те подобно на Каравеловата героиня стават причина децата им да се превърнат в Николчовци и Николинки. С това си поведение родителите стават съучастници в провала на детето си. Обществото не е нищо друго освен продължение на семейството. Излезеш ли опорочен от семейството, влизаш опорочен в обществото. Въздействието на семейството не може се компенсира нито от обществото, нито от училището. То има своята решаваща незаменима роля при формирането на личността. Ние се убедихме, че до 7 клас няма умни и глупави деца, има глезльовци, лигльовци, които стават такива заради криворазбраната родителска любов.
- Смятяте ли, че е възможно в един момент частните училища да имат повече ученици от държавните и общинските?
- Времето на „държавата - майка хранилница”, която е длъжна на всеки и за всичко, отдавна приключи. Сега обществото функционира на основата на пазарните принципи и механизми. Държавата преотстъпи по-голямата част от функциите си на частния сектор, на мощта на частната инциатива. Този подход макар и много предпазливо основателно се прилага и в образованието. Все по-успешно завоюват позиции частните училища, частните ВУЗ-ове и частните образователни услуги, които по-бързо, по-гъвкаво, по-адекватно отговарят на потребностите на обществото. Държавата почти винаги е онзи анонимен образ, който обобщава в себе си отговорността на всички хора, взети заедно. При частника отговорността е само негова и тя не е само морална, но и материална. Той или ще осигури добро качество, или ще се провали, губейки всичко. Ако директорът на държавното училище се провали, най-много да го уволнят. Частникът постепенно се превръща от „мръсна дума” в гаранция за качество. Някои „мърши” не са основание да смятаме цялото стадо за шугаво. Тези, които възприемат частното образование и обучение в България като буржоазен снобизъм за богаташи и парвенюта, е време да се събудят и да се отърсят от идеологизмите. То отдавна стана една подходяща инвестиция в бъдещето и добруването на семейството. В това, че частните училища дават по-добро качество и са по-полезни за децата, няма съмнение. Въпросът е каква част от българите ще могат да имат достъп до това по-добро качество. Ако държавата ги подпомогне, поемайки част от средствата, които те трябва да дадат в частното училище, чрез ваучери за издръжка на ученик и други форми, броят на семействата, получили достъп до по-доброто, ще е по голям. Държавата може да направи таксите по-достъпни, като подпомогне частните училища с по-ниски наеми и други преференциални мерки.
Аз съм оптимист, защото най-после след 18 години умуване това ръководство на МОН предприе реални стъпки - безплатните учебници станаха безплатни и за децата учещи в частните училища..